История
Преди 9 септември 1944 г. в селото няма строеж на обществени сгради. По линия на благоустрояването се работи с планиране на селото, по водоснабдяването: с направа на обществени водоизточници /кладенци/, с направата на пътища и др. След 9.IX. общинското управление продължава дейността си при нови обществено-политически и икономически условия, с нови функции. Близостта на селото до гр. Русе, като голям и промишлен град, а също и близостта му до главния път Русе-Тутракан-Силистра, спомагат за израстването и укрепването му като село от ново поколение.
Построява се стадион за спортни игри, за съжаление негоден днес за спортни изяви.
Разширява се инициативата за благоустрояването му, подобряват се и обновяват стари жилища, като по този начин се подобрява битът на мартенчани.
Намиращо се на 15 км източно от Русе на брега на р. Дунав, в село Мартен живеят 3818 жители /към 13.09.2005 г./, чийто основен поминък са земеделието и животновъдството. Производството на земеделски продукти е основна професия на мартенчани от дълги години, въпреки сложността на тази дейност. Риболовът също е сред упражняваните дейности, но е определящ само за няколко семейства. Селото разполага с около 20 000 дка земеделска площ. На брега на Дунава се намира 20-та помпена станция, началната от веригата помпени станции на Бръшленската напоителна система, първата в България и построена в 50-те години на XX в. Поради тоталната разруха на селското стопанство в страната, каналната мрежа и останалите напоителни съоръжения не се използват. Днес голяма част от тях са ограбени и разрушени.
През периода 1965-67 год. край селото е построена първата в северна България оранжерия на площ от 60 дка. Съоръженията са внесени от Холандия. След разпадане на АПК "Съветска Русия" - Сливо поле, оранжерията е продадена на частна фирма. Основният производствен персонал е от селото. На 2 км от Мартен се намира построеният през 1976 год. Стопански комбинат за тежко машиностроене. Голяма част от трудоспособното население работи там, макар днес броят му да е нищожен.
Построява се стадион за спортни игри, за съжаление негоден днес за спортни изяви.
Разширява се инициативата за благоустрояването му, подобряват се и обновяват стари жилища, като по този начин се подобрява битът на мартенчани.
Намиращо се на 15 км източно от Русе на брега на р. Дунав, в село Мартен живеят 3818 жители /към 13.09.2005 г./, чийто основен поминък са земеделието и животновъдството. Производството на земеделски продукти е основна професия на мартенчани от дълги години, въпреки сложността на тази дейност. Риболовът също е сред упражняваните дейности, но е определящ само за няколко семейства. Селото разполага с около 20 000 дка земеделска площ. На брега на Дунава се намира 20-та помпена станция, началната от веригата помпени станции на Бръшленската напоителна система, първата в България и построена в 50-те години на XX в. Поради тоталната разруха на селското стопанство в страната, каналната мрежа и останалите напоителни съоръжения не се използват. Днес голяма част от тях са ограбени и разрушени.
През периода 1965-67 год. край селото е построена първата в северна България оранжерия на площ от 60 дка. Съоръженията са внесени от Холандия. След разпадане на АПК "Съветска Русия" - Сливо поле, оранжерията е продадена на частна фирма. Основният производствен персонал е от селото. На 2 км от Мартен се намира построеният през 1976 год. Стопански комбинат за тежко машиностроене. Голяма част от трудоспособното население работи там, макар днес броят му да е нищожен.
