Близостта на града влияе до голяма степен върху професионалната ориентация и ангажираност на населението. Много от мартенските жители работят в държавни и частни фирми в града, но живеят в селото. Развива се и частен бизнес - има шивашки цех, осигуряващ работа на 160 души от Мартен и Сандрово и към днешна дата още два нови такива, цех за сладкарски изделия, който е разкрил също много работни места.
    Продължава благоустрояването на селото. През последните години жилищният фонд е основно подменен с модерни едно- и двуфамилни жилища с добри функционални възможности. Осигурена е редовна автобусна връзка с града, което спомага за по-добри условия на пътуващите хора до работните им места.
    Училището /създ. 1870 г./, читалището /създ. 1928 г./, детската градина /построена 1982 г./ и църквата /осн. 1896 г./ са духовните средища, където мартенчани намират упование и надежда, защото там е тяхното бъдеще - децата, а те са стимулът за желание за промяна. Тази промяна към по-добро ще ги тласка към по-строго съвършенство, но в същото време ще остават господари на своя труд и земя.
    Населението на Мартен - Марутин е закърмено с легенди от римско време и неговото ехо за величие и светлина. В първоначалното си развитие то /населението/, се показва не много претенциозно за условията на живот, но със силно развито чувство за дълг и патриотизъм.
    Като едно от най-старите селища в Русенския край, Мартен е преживяло множество събития поднесени му от историята. В неговите полета и земи е заровена многолетната му история, дирята на които се крият в първите кохорти на Тигра.
    Историята и развитието на селото би представлявала интерес не само от местен, но и от регионален характер. От нея могат да се направят изводи за много сходни селища както за чисто исторически нужди, така и за етнографски, семантични, диалектологични и други анализи и обобщения, като важна съставна част от многовековната история на българския народ. Но, това е тема за бъдещите изследователи...