Турците също като римляните добре разбират значението на крепостта и построените около нея отбранителни съоръжения. Това ги кара да я превърнат в Табия /мощно укрепен пункт/, като по този начин твърдо заявяват намерението си да останат по тези земи.
    Тежката данъчна система, безчинствата и ангарията /данък/, довеждат мартенското население до сурово безразличие, което постепенно се превръща в горчиво ежедневие. Европейски пътешественици описват чуждото бреме в българските земи и макар да няма данни, в които да се споменава, че и Мартен е сполетявано от подобно зло, не е възможно селото да е останало незасегнато от този страшен за времето си бич за човешкия живот.
    Силният дух и национализъм на българите остават непречупени, въпреки житейските несгоди и чуждо вмешателство в живота им. Непосредствено след освобождението на България от турско робство в село Мартен е създадена самостоятелна селска община . Тази община е може би една от най-старите в този източен край на Русенския вилает. Още в първите години, общината в Мартен е създадена като централна, към която е и съставната община на село Табан / дн. Сандрово/. Пръв кмет на общината става Марин Върбанов , а неин писар е Панко Димитров Марчев. Поради липсата на всякакви обществени сгради, тя /общината/ бива настанена в дома на Петко Маджаров. По-късно се мести в дома на Иван Недков Иванов /Сокито/, а от 1895 год. се настанява в сградата на дотогавашното училище /до църковния двор/, която сграда е преремонтирана и пригодена за целта и задачите на общинския съвет.
    През 1912 год. от община Мартен се отделя съставната община Табан и се обособява като самостоятелна такава до 1937 год., когато отново се присъединява към община Мартен и остава там до 1945 год.
    До 1934 год. общинският кмет и съветниците му са избирани от населението, а след т. г. същите са избирани и назначавани от централната власт. Общината в лицето на кмета и съветниците му провежда дейност за осъществяване политиката на държавата.