История
В района на Поста, както най-често се нарича мястото, където се намира крепостта през 1940 год. е построена гранична застава /пост/, чиято сграда все още стои. Целият хълм се нарича Калето, където също е ровено през различни периоди и от много хора, но без да е проявяван интерес от научна гледна точка. Там също е откривана керамика, монети и др. Останки от керамика, основно паници и гърнета, са откривани при изкопи за строеж на къщи в североизточния край на селото, на изток от улицата водеща към Дунава и брега на реката до източния край на селото, северно от централния път, който води за гр. Русе. Тези находки, за съжаление унищожени с изключение на останките от зидовете и пътя, както вероятно и други които земята още крие, дават основание да се предполага, че крепостта се е намирала на мястото на днешния вече бивш склад на Гражданска отбрана. Формата й е продиктувана от терена - остър клин с приблизителни размери 500 х 500 х 200 м. Дължината на стената се очертава добре, а на места отделни части са запазени. Изградена е от камъни и хоросан със счукана керемида.
Селището /канабето/ по онова време е разположено североизточно, непосредствено до крепостта. По-късно се разширява на югоизток, а след това се прехвърля от другата страна на Барата6 на юг, на югозапад, на високия бряг на реката.
По тези места живеят различни племена и народи: траки, римляни, славяни, прабългари и нашественици като романи, татари, турци, които оставят своя отпечатък върху начина на живот и нрави на местните хора.
Поради голямото движение на народните маси по време на римското владичество, върху населението и земите в Мартен не остават осезателни следи или най-малкото което е, те да се губят в сложните лабиринти на далечното минало. По- късно обаче, когато турците навлизат на Балканския полуостров, съответно и на българска територия, започва широка експлоатация на народа ни. По Дунава вече не идват чужди търговци. Спират само турски кораби и то не да закупуват стоки от населението, а да го ограбват. Лозята, които се намират около Калето са преместени далеч, в землището на село Гагаля /днес с. Николово/. Затова и лозята там се наричат Старите лозя.
Селището /канабето/ по онова време е разположено североизточно, непосредствено до крепостта. По-късно се разширява на югоизток, а след това се прехвърля от другата страна на Барата6 на юг, на югозапад, на високия бряг на реката.
По тези места живеят различни племена и народи: траки, римляни, славяни, прабългари и нашественици като романи, татари, турци, които оставят своя отпечатък върху начина на живот и нрави на местните хора.
Поради голямото движение на народните маси по време на римското владичество, върху населението и земите в Мартен не остават осезателни следи или най-малкото което е, те да се губят в сложните лабиринти на далечното минало. По- късно обаче, когато турците навлизат на Балканския полуостров, съответно и на българска територия, започва широка експлоатация на народа ни. По Дунава вече не идват чужди търговци. Спират само турски кораби и то не да закупуват стоки от населението, а да го ограбват. Лозята, които се намират около Калето са преместени далеч, в землището на село Гагаля /днес с. Николово/. Затова и лозята там се наричат Старите лозя.
